Из житейски цикъл лични преживявания, докоснати до осиновяването:
Пътуване към себе си
I.
Поисках да се отрека от пясъчните дюни и морето,
от писъка на гларуси във утрото,
от синьото вълшебство на Бургас.
Побързах да си взема сбогом
с приятелите, топлите ми чувства.
Със старите любови, с настоящите,
които ме оставяха без дъх.
Сбогувах се със улиците светли
и с вятъра... Със себе си,
за да си тръгна устремена и несигурна.
За да се слея с неизвестните посоки.
Защото почваше най-дългото пътуване в живота ми.
Пътувах към самата себе си...
II.
С две - три надежди тръгнах само,
заключила мечтите си сиротни.
И всичкия товар на времето
във миналото аз оставих.
Писмо в бутилка взех си за из път
и няколко златисти песъчинки.
Разтворих се във мъката по спомена,
за тихото очакване на щастие
и със отчаяната невъзможност,
през рамо да погледна за последно,
и да запомня от какво си тръгвам с утрото.
III.
Но всяка крачка ме отдалечаваше
от собственото ми усещане за принадлежност,
от собственото ми разбиране за щастие
и от желанието ми да потъна в търсене на корените си.
Да се събудя със криле.
Да разбера коя съм всъщност,
каква е моята заветна мисия.
На този свят защо съм, откъде.
И да поискам да съм винаги такава.
Да сложа в рамка своето присъствие.
Да не остават незададени въпроси.
Без отговор да не заспивам повече
и да се будя нощем в тъмното, незнаеща.
IV.
Отмина времето, предназначено за пътуване.
Изпратих старото писмо
в бутилката, издраскана от носене.
Надявам се, че някой го получи!
Простих се със надеждите,
със спомена, но вярната посока не открих.
Все повече тежеше мисълта,че всъщност аз до болка съм такава,
каквато тръгнах в утрото да се открия.
Аз имала съм се, макар и неописана и непобрана в рамки.
Богата съм била с приятелства,
със старите любови, с настоящите,
със светлия Бургас и чайките.
По детски земна съм била.
Макар и без криле, без корени,
Потребна съм била,
принадлежала, на всичко, от което си отидох.
Била съм нужна, търсена и звана.
заради себе си била съм тук.
И всъщност устоях - намерих се.
Но беше нужно да се разделя за миг
с познатото усещане за щастие,
за да се върна променена - същата,
където бях оставила мечти,където се отрекох
от пясъчните дюни и морето,
от писъка на гларуси във утрото,
от синьото вълшебство на Бургас.
За да се слея пак със старите посоки.
Защото почваше най-дългото пътуване в живота ми.
Пътувах, връщайки се към самата себе си...
02.06.2005 г. Бургас
Моето пътуване
Мисли за теб
Договор за обич
История за мъдростта на силните
