Мили мамо и тате, мои осиновители,
*Не ме разглезвайте твърде много и не прекалявайте с любовта си към мен. Това няма да компенсира съществуващите различия между нас, а само ще ме накара да си мисля, че вие ме обичате и глезите толкова, само защото съм осиновен/а.
*Не се опитвайте да задоволите всичките ми прищевки, за да ми създадете фалшива сигурност във вас. Аз се нуждая не от вещи, а от вашата обич. Знам много добре, че не мога да получа всичко, което поискам. Така ще започна да искам все повече и повече.
*Не ме сравнявайте постоянно с братовчедите ми. Аз може би съм по-различен/на от тях, защото съм осиновен/а и нося гените на рождените си родители.
*Уважавайте уникалността ми като човек. Иначе ще остана с убеждението, че различието е вид „отклонение” и ще се опитвам постоянно да го компенсирам като се държа неестествено, само, за да ви се харесам.
*Не се страхувайте да сте строги с мен. Понякога го заслужавам. И аз като всички деца имам нужда от ясни и строги правила, за да се формирам като личност. Това ще ми помогне да разбера къде ми е мястото.
*Не ме насилвайте. Това, че съм осиновен/а не означава, че вие имате право на това. Насилието ви към мен, под каквато и да е форма ще ме накара да мисля, че съм недостоен/на за любовта ви и, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
*Не бъдете непоследователни в държанието си към мен. Това ще ме научи, че мога да използвам факта, че съм осиновен/а, за да постигам целите си.
*Не избягвайте въпросите ми „Откъде идвам?” и „Кои са моите рождени родители?”. Така ще порасна с убеждението, че вие не ме обичате достатъчно, за да ми имате доверие. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял/а да ви, питам, защото и аз ви нямам доверие и търся информация от някъде другаде.
*Не ми разказвайте измислени истории за произхода ми. Вие може да смятате, че го правите за мое добро, но това ще ме накара да не ви вярвам и да си фантазирам.
*Когато ви попитам нещо за своето осиновяване, не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”. Аз търся своето място при вас и искам да се чувствам комфортно именно в това семейство, от което и аз съм част. Ако постъпвате така, много скоро ще започна да се чувствам не на мястото си във вашата компания и ще се опитам да ви заменя с чужди хора и компании.
*Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа: „Вие не сте моите истински родители!” и това ви разстрои. Аз просто ви изпитвам, за да разбера дали ме обичате достатъчно. След това аз ще се опитам да ви манипулирам всеки път, щом искам да получа отговор.
*Не се разстройвайте много, ако ви кажа “мразя ви”, когато рабера, че съм осиновен/а. Аз нямам предвид точно това, а само искам да ви накарам да съжалявате за това, че не сте намерили в себе си силата да ми кажете, а се е наложило да го науча по най неподходящия начин от другаде.
*Не ме карайте да се чувствам по-специален/на, отколкото съм, само поради факта, че съм осиновен/а. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като „В.И.П. персона” ище имам големи изисквания към вас.
*Не обръщайте голямо внимание на “лошите ми навици” и не ми ги натяквайте. Това ще ме накара да си мисля, че осиновените деца са лоши деца и ще ме насърчи да продължавам да се държа не както подобава.
*Не се опитвайте да обсъждате моят произход в разгара на някакъв спор помежду ни. Това не е довод, за да ме убедите в правотата си. Това ще ме накара да чувствам вина, че съм осиновен/а всеки път, когато не съм прав/а.
*Не се опитвайте да ме изолирате от приятелите и съседите, от страх, че някой може да ми разкрие „тайната” на осиновяването ми вместо вас. По-добре ми я кажете вие самите, за да не живеете в непрекъснат страх от хората. Това ще ме накара да си мисля, че съм недостоен/на за компанията на другите.
*Не ми натяквайте постоянно, когато греша и не ме карайте да чувствам грешките си като смъртни грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър/а, защото съм осиновен/а.
*Не ме предпазвайте от последиците на желанието ми да науча нещо повече за своя произход. Аз имам нужда от опит и от спокойствието на това да знам кой/я съми откъде идвам.
*Не изисквайте от мен да съм ви вечно благодарен/на и признателен/на за това, че сте ме осиновили. Това, че не го показвам и изразявам с думи и жестове, не означава, че не осъзнавам какво сте направили за мене.
*Не изисквайте от мен да съм „идеален/на” и „безгрешен/на”. Ще ми бъде трудно да постигна това и ще си мисля, че понеже съм осиновен/а, не съм достатъчно добър/а.
*Не потискайте вашите страхове и несигурност около моето осиновяване. Ако го правите, така ще ми докажете, че не ме обичате достатъчно, щом не ви е грижа за мен и ще предизвикате безпокойството ми.
*Понякога ще изпитвам страх, че мога да бъда изоставен/а от вас. Не позволявайте на страха ми да предизвика безпокойството ви. Ако усетя, че и вие се страхувате, аз ще започна да се страхувам повече. Вдъхвайте ми смелост.
*Винаги заемайте ясна , твърда и непоколебима позиция пред хората, които се опитват да ме наранят, защото съм осиновен/а. Така ще ми вдъхнете увереност и сигурност да се справя сам/а в подобни ситуации и ще ми докажете, че мястото ми е във вашето семейство и аз съм неразделна част от него. Вие ще ми служите за модел и аз ще се почувствам защитен/а, когато съм наясно с вашата позиция по въпроса.
*През периода на моето израстване аз ще имам много моменти, в които ще търся себе си и своята принадлежност. Бъдете до мен и заемайте ясната позиция на мои родители. Не забравяйте, че няма да мога да се справя без вашето разбиране, подкрепа и насърчение. Така ще ми покажете, че сте с мен и ме обичате.
*Отнасяйте се с мене, като с рожденото си дете и аз ще се чувствам като ваше рождено дете и ще се гордея с това.
*И никога, никога, никога не забравяйте - аз съм щастлив/а, че именно вие сте моите родители - осиновители и ви обичам много, затова, моля ви, обичайте ме и вие!
по Меморандум на на едно дете/автор: Десислава Тенева
*Не ме разглезвайте твърде много и не прекалявайте с любовта си към мен. Това няма да компенсира съществуващите различия между нас, а само ще ме накара да си мисля, че вие ме обичате и глезите толкова, само защото съм осиновен/а.
*Не се опитвайте да задоволите всичките ми прищевки, за да ми създадете фалшива сигурност във вас. Аз се нуждая не от вещи, а от вашата обич. Знам много добре, че не мога да получа всичко, което поискам. Така ще започна да искам все повече и повече.
*Не ме сравнявайте постоянно с братовчедите ми. Аз може би съм по-различен/на от тях, защото съм осиновен/а и нося гените на рождените си родители.
*Уважавайте уникалността ми като човек. Иначе ще остана с убеждението, че различието е вид „отклонение” и ще се опитвам постоянно да го компенсирам като се държа неестествено, само, за да ви се харесам.
*Не се страхувайте да сте строги с мен. Понякога го заслужавам. И аз като всички деца имам нужда от ясни и строги правила, за да се формирам като личност. Това ще ми помогне да разбера къде ми е мястото.
*Не ме насилвайте. Това, че съм осиновен/а не означава, че вие имате право на това. Насилието ви към мен, под каквато и да е форма ще ме накара да мисля, че съм недостоен/на за любовта ви и, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
*Не бъдете непоследователни в държанието си към мен. Това ще ме научи, че мога да използвам факта, че съм осиновен/а, за да постигам целите си.
*Не избягвайте въпросите ми „Откъде идвам?” и „Кои са моите рождени родители?”. Така ще порасна с убеждението, че вие не ме обичате достатъчно, за да ми имате доверие. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял/а да ви, питам, защото и аз ви нямам доверие и търся информация от някъде другаде.
*Не ми разказвайте измислени истории за произхода ми. Вие може да смятате, че го правите за мое добро, но това ще ме накара да не ви вярвам и да си фантазирам.
*Когато ви попитам нещо за своето осиновяване, не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”. Аз търся своето място при вас и искам да се чувствам комфортно именно в това семейство, от което и аз съм част. Ако постъпвате така, много скоро ще започна да се чувствам не на мястото си във вашата компания и ще се опитам да ви заменя с чужди хора и компании.
*Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа: „Вие не сте моите истински родители!” и това ви разстрои. Аз просто ви изпитвам, за да разбера дали ме обичате достатъчно. След това аз ще се опитам да ви манипулирам всеки път, щом искам да получа отговор.
*Не се разстройвайте много, ако ви кажа “мразя ви”, когато рабера, че съм осиновен/а. Аз нямам предвид точно това, а само искам да ви накарам да съжалявате за това, че не сте намерили в себе си силата да ми кажете, а се е наложило да го науча по най неподходящия начин от другаде.
*Не ме карайте да се чувствам по-специален/на, отколкото съм, само поради факта, че съм осиновен/а. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като „В.И.П. персона” ище имам големи изисквания към вас.
*Не обръщайте голямо внимание на “лошите ми навици” и не ми ги натяквайте. Това ще ме накара да си мисля, че осиновените деца са лоши деца и ще ме насърчи да продължавам да се държа не както подобава.
*Не се опитвайте да обсъждате моят произход в разгара на някакъв спор помежду ни. Това не е довод, за да ме убедите в правотата си. Това ще ме накара да чувствам вина, че съм осиновен/а всеки път, когато не съм прав/а.
*Не се опитвайте да ме изолирате от приятелите и съседите, от страх, че някой може да ми разкрие „тайната” на осиновяването ми вместо вас. По-добре ми я кажете вие самите, за да не живеете в непрекъснат страх от хората. Това ще ме накара да си мисля, че съм недостоен/на за компанията на другите.
*Не ми натяквайте постоянно, когато греша и не ме карайте да чувствам грешките си като смъртни грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър/а, защото съм осиновен/а.
*Не ме предпазвайте от последиците на желанието ми да науча нещо повече за своя произход. Аз имам нужда от опит и от спокойствието на това да знам кой/я съми откъде идвам.
*Не изисквайте от мен да съм ви вечно благодарен/на и признателен/на за това, че сте ме осиновили. Това, че не го показвам и изразявам с думи и жестове, не означава, че не осъзнавам какво сте направили за мене.
*Не изисквайте от мен да съм „идеален/на” и „безгрешен/на”. Ще ми бъде трудно да постигна това и ще си мисля, че понеже съм осиновен/а, не съм достатъчно добър/а.
*Не потискайте вашите страхове и несигурност около моето осиновяване. Ако го правите, така ще ми докажете, че не ме обичате достатъчно, щом не ви е грижа за мен и ще предизвикате безпокойството ми.
*Понякога ще изпитвам страх, че мога да бъда изоставен/а от вас. Не позволявайте на страха ми да предизвика безпокойството ви. Ако усетя, че и вие се страхувате, аз ще започна да се страхувам повече. Вдъхвайте ми смелост.
*Винаги заемайте ясна , твърда и непоколебима позиция пред хората, които се опитват да ме наранят, защото съм осиновен/а. Така ще ми вдъхнете увереност и сигурност да се справя сам/а в подобни ситуации и ще ми докажете, че мястото ми е във вашето семейство и аз съм неразделна част от него. Вие ще ми служите за модел и аз ще се почувствам защитен/а, когато съм наясно с вашата позиция по въпроса.
*През периода на моето израстване аз ще имам много моменти, в които ще търся себе си и своята принадлежност. Бъдете до мен и заемайте ясната позиция на мои родители. Не забравяйте, че няма да мога да се справя без вашето разбиране, подкрепа и насърчение. Така ще ми покажете, че сте с мен и ме обичате.
*Отнасяйте се с мене, като с рожденото си дете и аз ще се чувствам като ваше рождено дете и ще се гордея с това.
*И никога, никога, никога не забравяйте - аз съм щастлив/а, че именно вие сте моите родители - осиновители и ви обичам много, затова, моля ви, обичайте ме и вие!
по Меморандум на на едно дете/автор: Десислава Тенева
